Как е създадено Първото българско светско училище

Филип Сакелариевич, чието име носи Първото българско светско училище у нас, е роден в гр.Свищов. Годината на раждането е неизвестна. Баща му е бил духовно лице и имал чин “Сакеларий”. Бил е свещеник в средно−махленската църква, която тогава се е наричала “Св. Николай”. От този църковен чин произлиза и неговото фамилно име Сакелариевич.
Предполага се, че в детската си възраст Филип е учил в махленското килийно училище към църквата “Св.Николай”. Още като младеж става търговец на кожи в Свищов, които изнасял в Румъния и Австрия. От търговията той бързо забогатял и открива свои търговски кантори в Букурещ и Виена. Даже се установява на постоянно местожителство в австрийската столица. Ползвал се с голям авторитет сред виенските търговци на кожи и е избран за председател на търговското им сдружение. Той продължил обаче своите делови връзки с гражданите на Свищов. Негов съдружник в търговията бил и Хаджи Василий Станков – баща на бъдещия голям училищен дарител Димитър Хаджи-Василев. Узнавайки за голямото желание на връщащите се негови съграждани в Свищов за създаването на светско училище, в което да могат да се учат и израснат техните деца, като децата в Румъния и Австрия, Филип Сакелариевич подарява през 1812г. 19000 форинта на средната махала за построяване на училище. Счита се, че това е най-голямото дарение, давано до тогава у нас за образователни цели. Парите са внесени като фонд в австрийска банка. До Освобождението от турско робство свищовските училища получавали от фонда на Сакелариевич средно по около 3000 гроша годишно. През 1814г. Филип Сакелариевич прави второ дарение от 16000 гроша. За това дарение в училищната кондика от 23 април 1824г. е записано следното: “Покойний Филип папа Сакеларий, що ся представи в Беч (Виена) от негово си произволение, остави на махалата си 8000 форинта-сиреч 16000 банка облигационна и според курса царска го дохожда файдата ся минува на хесап годишний 16000 гроша…”
Филип Сакелариевич умира при злополука през 1814г. във Виена.
Емануил Васкидович е роден в гр. Мелник през 1795г. Учил във видни гръцки училища в Мелник, а по-късно и на остров Хиос, получава подготовка, която му позволява да служи с цялата си всеотдайност за пробуждането на българския народ.
След завършване на училището в Хиос Васкидович се връща в Мелник. Предполага се, че той е имал намерение да стане учител в родния си град, но се случват някои събития, които го принуждават да напусне града.
На път за Букурещ, Васкидович остава да пренощува в Свищов. Тогава видни свищовлии от средната махала, се срещат се с него и го уговарят да остане в града, за да създаде светско училище в тяхната махала, като се използват парите, получавани от даренията на Сакелариевич.
Заедно с научната подготовка, която получава в гръцките училища, Васкидович е имал възможност да се запознае и с организацията на обучение в светското училище. Затова той създава в Свищов училище, подобно на модерните за времето си гръцки светски училища, съществено различаващо се от примитивните килийни училища.
Макар , че се е наричало „ елиногреческо” (тогавашните условия не допускали друга възможност) по съдържание и дух то било българско. С основаването му той доказва, че при съществуващите обстоятелства гръцкият език е официален, но учебните предмети се изучавали на български език. Той е първият учител, който оценява достойнствата на взаимноучителната метода в учебния процес. Неговите взаимноучителни таблици, включително и за изучаването на гръцкия език, са на български език.
Емануил Васкидович се включва активно в обществено-политическата дейност на свищовското общество. Разбирайки добре нуждата от български учебници за училищата, той , заедно с другия виден възрожденски учител и съосновател – Неофит Бозвели, написва първите учебници на български език.
През 1815г. започва строежът на сградата за училището като се използват паричните средства, дадени от Сакелариевич. Този факт е освидетелстван с плочата, зазидана в една от стените му. На нея пише: “1815г. По судбине возвывшаются и от поползновения крипчайша. Во имя вышняя промисли доблестному собранию гражданского составления. Свищовского прозженная Болгария.” Парчета от плочата се съхраняват в къщата музей “Алеко Константинов”.
От проучените литературни източници се разбира,че през 1815 г. само е започнато построяването на сграда за училището на Васкидович. Поради недостиг на средства тя е окончателно завършена едва през 1824г. Вероятно обучението през този период се е водело в друга или в недовършената сграда. Освен това ежегодните лихви от даренията на Сакелариевич са били недостатъчни и за поддържането на обучението. Затова се е налагало по-заможните граждани от Свищов, а също и бивши свищовлии, живеещи в Букурещ да бъдат “подканвани” да правят нови материални дарения. Този факт най-добре се установява от “Всеобщий кондик” на училището, който се води от 23 април 1824г. В него бележките започват от 1814г. и освен дарението на Сакелариевич от 14 юли 1814г. (16 000 гроша) са посочени и други дарения.
Въпреки трудностите при набирането на средства за довършването на сградата, започната през 1815г., Васкидович поставя въпроса за строителството на нова сграда през 1830г. пред тогавашния настоятел Алекси Дамянов. Последният оглавявал акцията за набиране на помощи и “понеже бил енергичен и деятелен общественик успял да доведе работата докрай. До средата на 1832г. новата сграда била построена и от началото на следващата учебна година в нея имало вече необходимите стаи, в които да се водят учебни занятия” .
Историята със сградите на училище “Филип Сакелариевич” няма да бъде пълна, ако не посочим, че през 60-те години на 20 век към старата му сграда е построена нова пететажна просторна съвременна сграда. Големите портрети на Сакелариевич и Васкидович ежедневно напомнят на учениците, че някога, през 1815 година, на това място е поставено началото на светското училищно дело у нас, рожба на големи български патриоти.