“Боговица”, “Богова пита”, “Божичник”, “Вечерник”, “Светец” – по много начини нашият народ е наричал хляба, който е приготвял за Бъдни вечер – тайнствената нощ, предшестваща раждането на Бога.
Трапезата се е подреждала празнично, но най-важното място на нея винаги е заемал хлябът – богато украсен с орнаменти, знаци и символи.
В миналото той е замесван от най-възрастната жена в семейството с мълчана вода, с най-чистото и фино пшенично брашно, старателно пресято три пъти през копринени сита̀, за да се получи хлябът бял и празничен.
Според народните традиции за неговата направа се е използвал само прясно подновен квас, символизиращ новото начало и надеждата за добри и светли бъднини.
Пластичните знаци изобразявали вярата в Бога, любовта към Богородица – закрилница на христианските семействата, въплъщавали пожелания за благородие, благоденствие, здраве и живот, а кръглата му форма е символизирала вечността и безкрая във Вселената.
Жената, която е замесвала хляба, сама е избирала декорацията му, според нейните виждания и вярвания и го е оформяла със старание, наричайки го за живот, здраве и благоденствие.
Следобедни занимания с I и II клас по проект “Децата – различни, но еднакви”, финансиран от ЦОИДУЕМ.
