Баба Марта бързала, мартенички вързала

      Баба Марта бързала, мартенички вързала. С тях ни дарява със здраве, благоденствие и смирение. Бъдете щастливи и не преставайте да се усмихвате. Светът има нужда от топлота!

Легенда за мартеницата

Най-разпространеното предание твърди, че в далечното минало българският владетел Хан Кубрат събрал петте си сина със завет да не се делят и да са винаги заедно. Защото само, когато са единни, враговете им няма да могат да ги поробят. Починал старият владетел, а след време хазарите нападнали прабългарите и пленили Хуба – дъщерята на Кубрат. Ашина, хан на племето хазари, предложил на братята ѝ да го признаят за техен владетел. Така в замяна ще им даде свободата на Хуба. Баян, най-големият брат се съгласил, защото така щял да остане със сестра си. Останалите четирима, изправени пред голямо предизвикателство, поели на път, по който искали да стигнат до нови земи, които да обявят за свои. След време при Хуба долетяла птица. Тя била с вързана златна нишка – вест, че е настъпил момент за бягство, защото братята са изпълнили своята мисия. Бродили братът и сестрата дни наред, водени от птицата,  стигайки чак до бреговете на Дунав. Баян и Хуба дълго мислили, но не знаели как могат да стигнат до отсрещната страна на реката. Тогава братът взел снежнобял конец, а Хуба го завързала за крачето на птицата. Минута преди да я пуснат да отлети, Баян бил ранен от догонилите ги хазари, а началото на конеца, който още държал, почервенял от кръвта му. Ненадейно на другия бряг се появил Аспарух с войската си, а нападателите избягали. Аспарух помогнал на своите любими хора да преминат реката. Обагрената в алена кръв нишка взел от ръцете на Баян и завързал двата ѝ края. На всеки от войниците си дал по малка частица от свещения конец. След този ритуал той признал пред всички грешката, че не са послушали бащината заръка и това ги е направило слаби и уязвими. Нарекъл червено-белият конец во веки да бъде преплетен, защото това ще бъде вечен символ за българите. Легендата разказва, че това се е случило на 1-ви март и оттогава до ден днешен се спазва традицията, която е наречена да носи здраве и късмет.